Ео, ео-о Ео, ео-о
Готов съм да ти подаря дори
И моята неделя сутрин
И без да бързаме за някъде
В утрото лениво да си позволим да се изгубим
Готов съм да ти подаря дори
И моята неделя сутрин
И без да бързаме за някъде
В утрото лениво да си позволим да се изгубим
Добре познавам я като любимата си книга
За около минута
Мога да я разсмея, видя ли, че е крива
И не, не е нужно много
Малки жестове правят я щастлива
Тя е като глътка бяло вино със следобедна разходка
Вик от връх на планина, скрита в тишина
Но от природата целуната.
Отразени лъчи в любими зелени очи
Пред мен разкриха целия свят
Едва едва на ... три
Трайни следи остави по мислите ми
Каращи ме да и споделя, споделя
Готов съм да ти подаря дори
И моята неделя сутрин
И без да бързаме за някъде
В утрото лениво да си позволим да се изгубим
Готов съм да ти подаря дори
И моята неделя сутрин
И без да бързаме за някъде
В утрото лениво да си позволим да се изгубим
Ео, ео-о
И без да бързаме за някъде
Ео, ео-о
В утрото лениво да си позволим да се изгубим
Ео, ео-о
Това е нашата неделя сутрин
Изгубен в извивките на нейното тяло
Обичам да я гледам как танцува пред голямото ни огледало
Докато меката и коса като река по раменете се разлива
Правейки я толкова красива
Толкова жива, нежна като грацията на фина балерина
Представа нямам изгрева какво със себе си ще донесе
Но това, което знам със сигурност е че
Готов съм да ти подаря дори
И моята неделя сутрин
И без да бързаме за някъде
В утрото лениво да си позволим да се изгубим
Готов съм да ти подаря дори
И моята неделя сутрин
И без да бързаме за някъде
В утрото лениво да си позволим да се изгубим
Ео, ео-о
И без да бързаме за някъде
Ео, ео-о
В утрото лениво да си позволим да се изгубим
Ео, ео-о
Това е нашата неделя сутрин
Ео, ео-о