Помните ли малкото момче? Момчето ш'се повдигне на пръсти, за да погледне през ключалката После, неговите къдрави коси ще преплуват слънчевия вик на пролуката И то ще влезне при своите кукли Момчето не знае да играе Една кукла, която някога казваше мамо, преди да заспи Му намигна цинично с проскубани мигли Ние тръгнахме от малкият свят И сигурно искахме да познаваме всекиго А после прескочихме високият праг на своята вяра И повече не искахме да познаваме никого Извървяхме нашето минало - прегърбено, свито Изплашено с времето И изтичахме зелените сънища, големите радостни, детски пътеки За да се срещнем в ковчега на своята зрелост Нашият коняк замръзна в чашите Смъртта е по-милостива от вас Тя тихо пристъпва, преди да замахне Тя нежно ни целува, за да вземе живота Тя обича всички ни, докато ние се мразим Смъртта е нашият единствен добър завършек Искам да ме целунеш тъй нежно както смъртта ♪ Прощавай Всичко си отива И аз си отивам Все едно, че никога не ме е имало Прощавай