СТРАХОВЕ, УГРИЗЕНИЯ, БРЕМЕ
отново в буден сън, напът за някъде
а съм на никъде същевремено
ни тук, ни там едновремено, като във Лимбо
мислите ми блъскат ме в главата като юмруците на Кимбо
Че очуден съм, бих излъгал ако кажа
а просто искам да кажа "отново буден съм"
но не мога, макар опулен съм,
единственото, което виждам сега е колко труден съм
как ме траеш 3 години, и отгоре
навярно зор е, но и двамата знаем, че т'ва което
имаме, е сигурно.
като в трезор е!
ценно и драго, прилежно прибрано, като в класьор е
а сякаш бягам подир времето, във вечна гонка
нагърбен с бремето, а то, като горяща отломка,
изгаря белези върху белези, кара ме да вникна в себе си
да търся прелести измежду плевели и тръни
уж, че нещо скрито има
зад пътеки и стръмни, кални баири
за малки хаири прайм панаири
ще се изтъкна за нещо пак на пето Дайкири
че сме няк'ви факири, или съм ебахти играча
че разбивам женски сърца и ги карам да плачат
а ш'ти кажа кво знача за тях
за тях съм като счупена чаша
нито можеш да я напълниш, нито от нея да пиеш
т'ва което можеш да направиш е от мен да се скриеш
за мен да забравиш, докато търся себе си
просто гарда вдигам пред страховете си
измислям си, че няк'ва там се прай на много горда
защитни механизми имам повече от Нортън
Трябва да ми връчат орден, от Капитан Морган
за т'ва как лея рома кат' за спорта
брат, превърнах се във Орка
Музика, алкаж, муцита и плаж
Измами и шантаж, не е кат' да нямам стаж
мхм... не е кат' да нямам стаж
а изобщо да подхващам ли темата за родата
и там колко оплетена е схемата на играта
на т'ва което правя знам, че тънко се надсмиват
а аз се оспокоявам с това, че не разбират
бил съм звезда, ще дойдат да гледат на живо
нито аз съм звезда, нито те идват от близо
да видят, к'ви усилия и жертви са нужни
за т'ва вечно дерби, на тях са им чужди
майната му, казвам си, всеки е просто пътник
много мога да кажа, но аз няма да съм съдник
щом дойде тоз момент да засея свойто семе
няма да предам мойте, СТРАХОВЕ, УГРИЗЕНИЯ И БРЕМЕ
всички имаме страхове в живота
бягаме от какво ли не без посока
пътят ли ни дойде в повече?
или някак си не знаем накъде?
може и да трябва да не сме добре
за да осъзнаем колко ни влече
да сме долу и пак да изпитваме страх