Дори, когато корабът се обръща, дръж се!
Хванал съм мачтата и не се изпускам,
тази моята злостна натура може да ме схруска
зейнала отворената паст под мен и чака,
но имам предмишниците на Сталоун в Катерача.
Една задача – недостижим дуел,
с разумни средства гоня безумна цел.
В главата ми има отдел за обстрел на китове
налягането налага да я затягам с винтове.
Лудостта ми е мит – цял фонтан от гняв,
гоня бял кит като капитан Ахав
ахват, демоните щом видят, че яхвам,
с боен кораб нося крах на крехка яхта.
Стоя на вахта – дебна за арогатност
най-старият ми враг – няма равен по коварство.
Няма капка страх, нека е ясно
капитански статус – битките повод за радост.
Чашата вдигни високо горе, тази вечер празнуваме
, че сме живи - значи добре.
Няма да ни си спре даже морето да се бори,
корабът ни ще пори облаците във своял полет.
По пясък и по лед, без заобиколен път,
ако това е нашата смърт – ковчега Ноев
Носиме се по вълните, вечно опяенени от целта
Смърт за Белия кит!
Копието вдигни високо горе, за всяка победа и загуба ще си отговорен
път към ада отворен, с червен килим огнен,
ако трябва и там ще го погнем, не нямаме проблем.
Искаме прободен този диаманд самороден,
няма Бог, който да се нашия подем - можем
даже да живее само в умът ни гоним го до край
Смърт за Белия кит!
Там в дълбочината съм, не я напускам
с години вече в тези сини бездни плувам
да ме оставят спокойно да преживея
не, моля се само по-малко кръв да пролея.
За тях съм звяр, извън божи закони,
във кожата ми бяла копията им стават тирбушони.
Лицата изкривени – смели на пиянски градус,
но изтрезняват пред лика на вездесъща ярост.
О, аз не искам да ги мразя, но не мога
под млечно бяла кожа нося дяволския адски огън.
Не го палете, боговете ви заклеват
ще смажа корабчето ви с чука на зверския си череп.
И вместо медитация в дълбинен ъгъл
издигам се и падам като сняг – бял пъкъл.
Сега потъват, желанието е сбъднато,
но чувам песента на душите им от отвъдното
Чашата вдигни високо горе,
тази вечер празнуваме, че сме живи - значи добре.
Няма да ни си спре даже морето да се бори,
корабът ни ще пори облаците във своял полет.
По пясък и по лед, без заобиколен път,
ако това е нашата смърт – ковчега Ноев
Носиме се по вълните вечно опяенени от целта
Смърт за Белия кит!
Копието вдигни високо горе за всяка победа и загуба ще си отговорен
път към ада отворен, с червен килим огнен,
ако трябва и там ще го погнем, не нямаме проблем.
Искаме прободен този диаманд самороден,
няма Бог, който да се нашия подем - можем
даже да живее само в умът ни гоним го до край
Смърт за Белия кит!
И ето, че един голям кит се плъзна ненадейно между лодките,
отделя се от стадото и връхлита право срещу кораба.
Удряйки с глава кила му така го разцепва,
че за по-малко от 10 минути кораба се проебръща и потъва
Нито една отломка от него не е била зърната досега
... или поне така разказват.
Поcмотреть все песни артиста