Може би се стъмва вън, може би е облак – Cякаш някой с тъмна длан скрива златен огън Сенките нахлуват в мен, устните ми съхнат Аз ли съм момичето – извор непресъхващ? А по пътя след теб тичат моите очи И оставам сама в своя дом от мечти И заспивам в сълзите си Скривам всички спомени, болката заключвам Tръгвам с плахи стъпки аз на обич да се уча Ето, пак усмихвам се, светлина събирам Hо едва привикнало, в мен сърцето спира А по пътя след теб тичат моите очи И оставам сама в своя дом от мечти И заспивам в сълзите си А по пътя след теб тичат моите очи И оставам сама в своя дом от мечти И заспивам в сълзите си