Научени във стадото овцете
да ходят заедно, да са разделени,
сами да търсят своите гробове -
бели, зелени и червени.
Да нямат право да погледнат към звездите,
да спрат, щом господарят каже: "Спрете!
Прибирайте се в общата кошара.
Ако сте живи утре, ще се напасете."
Дали да се престоря, че заспивам -
да ви погледам как заспали си лежите?
Да видя как вълкът ще дойде гладен
да ви извади сам сърцата от гърдите.
Веригата тежи, дори от злато.
Плътта кърви, дори поставена в чиния.
Комара чака скрит да дойде лято,
да се промъкне и кръвта да ни изпие.
Къде отиваш и какво остава?
Омразата в земята ще попие,
щом забравиш, че където и да идеш,
хората до тебе пак ще бъдем ние.
Къде отиваш и какво остава?
Омразата в земята ще попие,
щом забравиш, че където и да идеш,
хората до тебе пак сме ние.
Къде отиваш и какво остава?
Омразата в земята ще попие,
щом забравиш, че където и да идеш,
хората до тебе пак ще бъдем ние.
Къде отиваш и какво остава?
Омразата в земята ще попие,
щом забравиш, че където и да идеш,
хората до тебе пак сме ние.
Залитам в ритъм, търсейки баланса
с изцапана превръзка на очите.
В обувките на Санчо Панса
вървя изправен, но нахапан от мухите.
Как исках да съм черен като дявол,
но като дявол също аз да бъда хитър,
да се страхувате от зъбите ми бели
и да мълчите, докато не ви попитам!
Къде отиваш и какво остава?
Омразата в земята ще попие,
щом забравиш, че където и да идеш,
хората до тебе пак ще бъдем ние.
Къде отиваш и какво остава?
Омразата в земята ще попие,
щом забравиш, че където и да идеш,
хората до тебе пак сме ние.
Къде отиваш и какво остава?
Омразата в земята ще попие,
щом забравиш, че където и да идеш,
хората до тебе пак ще бъдем ние.
Къде отиваш и какво остава?
Омразата в земята ще попие,
щом забравиш, че където и да идеш,
хората до тебе пак сме ние.
Следи по бузите от пръсти зачервени.
От битки водени, но загуба на време,
си спомнях всеки път, си спомнях всеки път,
си спомнях всеки път.
Следи по бузите от пръсти зачервени.
От битки водени, но губене на време,
но не и този път, но не и този път,
но не и този път.
Дървото е отрязано зелено,
остана без листа, защото знае -
ще ни оставят вън, дори да е студено,
ако сами не разбереме как се лае.
Върху лъжи, по-силни от отрова,
забравили венеца със бодлите,
живели с мисълта, че онзи горе
ще ви направи място, ако си платите.