Искам пак до мен да застанеш и кръвта ми пак да запалиш
Две души в едно да се слеят, две сърца в едно да живеят
Искам пак до мен да застанеш и кръвта ми пак да запалиш
Две души в едно да се слеят, две сърца в едно да живеят
Казваш, че ме обичаш и все след мене тичаш, а вчера с друга те видях
Галеше ѝ косите, целуваше очите, знай че до тук със тебе бях
Ранена, ранена, ранена съм в душата
Сломи ме мен съдбата и ме кара все да чакам
Като песен неизпята, като песен на съдбата
Тази песен е без думи, в бели нощи все ме буди
Не ме наказвай със измама, любовта ми е голяма
Да чакам цели бели нощи с отворени за теб очи
Ако бъда неразбрана, ти ще бъдеш мойта рана
Ще чакам цели бели нощи с отворени за теб очи
Нямаш име мила моя, мили мой, мили мой
Целуни ме мила моя, мили мой, мили мой
И вземи ме мила моя, мили мой, мили мой
Че няма име любовта
Нямаш име мила моя, мили мой, мили мой
Целуни ме мила моя, мили мой, мили мой
И вземи ме мила моя, мили мой, мили мой
Че няма име любовта
Обичай ме, обичай ме, даже и на две душата теб зове
Завинаги, завинаги, даже и на кръст обичам те
Обичай ме, обичай ме, даже и на две душата теб зове
Завинаги, завинаги, даже и на кръст обичам те
Не, не вярвам че си грешка в живота ми, дори да ме боли
Не, не вярвам че превърна се любовта във прах под пепелта
Не, не вярвам че си грешка в живота ми, дори да ме боли
Не, не вярвам че превърна се любовта в горчива сълза
За мене просто забрави, щом лъжеш ме в очите
Ти на любов се научи, тогава чак върни се
За мене просто забрави, щом лъжеш ме в очите
Ти на любов се научи, тогава чак върни се
Че като птица, като скитница, с ветровете най-студените
Любовта ми пак се спира тук, аз я нося, аз съм топъл юг
Че като птица, като скитница, с ветровете най-студените
Любовта ми пак се спира тук, аз я нося, аз съм топъл юг