Пак си стъпвам на краката Страхувам се да давам Вътрешно съм уморен Поредно слънце тихо си заляза Но негов е багажа Изоставен вътре в мен Само тва остана Солена барикада Спомени за готвени в моето сърце Търся промяна, която да подправи Всички лоши хроники със твоето добро лице Но ще се опаря, така си зная Ако в нов живот допусна стари навици Ще те боли да те опозная Знай, че имам да издялкам много камъни Признавам си всички грешки, те отдавна се познаваха Всичките премисляни, а никак не помагаха ми Страхът отдавна виждам го като зараза От толкова компромиси нищо не ми остана Освен солена барикада и мисли, търсещи промяна Но ще се опаря, така си зная Ако в нов живот допусна стари навици Ще те боли да те опозная Знай, че имам да издялкам много камъни Трябва да спра да те търся За да не намеря теб друга, друга Трябва да спра да те търся За да не намеря теб друга, друга Но ще се опаря, така си зная Ако в нов живот допусна стари навици Ще те боли да те опозная Знай, че имам да издялкам много камъни