Не се страхувай, думите отлитат Затуй пред мен спокойно говори Със нещо незначително опитай Със дребна тайна, със лъжа дори И се усмихвай както ти умееш Изплъзвай се от всеки мой въпрос Накарай всяка улица да пее Бъди каквато си, случаен гост Разпалвай бързо плахата надежда И със неволен жест я угаси Със не една съдба се разпореждай Случаен гост бъди какъвто си Останалото остави на мене Съмненията, трескавият сън И болката от краткото летене На счупеното тягостния звън Не се страхувай, думите отлитат И някъде притихват призори Къде, защо и как сега не питай Усмихвай се пред мен и говори