Не навреме и подло дойде
мисълта, че сама си оставам.
Неподготвена тя ме обзе
и превърна живота ми в драма.
Няма кой да подсвирне отвън;
паяжина обви телефона.
Даже вече си вярвам насън,
че съм икона.
А самотната нощ ми разкри,
че и нея денят я напуснал,
щом видял колко много звезди
по косите ѝ черни се спускат.
По-спокойна съм днес и сега;
зная, ти си отиде, защото
заслепена от слънцето бях
и от живота.
Ти така и до днес не разбра
колко песни изплаках по теб
и насън как отварям врата,
за да влезеш и седнеш до мен.
Ти така и до днес не разбра
колко песни изплаках по теб
и насън как отварям врата
да влезеш при мен.
Не навреме и подло дойде
мисълта, че сама си оставам.
Неподготвена тя ме обзе
и превърна живота ми в драма.
По-спокойна съм днес и сега;
зная, ти си отиде, защото
заслепена от слънцето бях
и от живота.
Ти така и до днес не разбра
колко песни изплаках по теб
и насън как отварям врата,
за да влезеш и седнеш до мен.
Ти така и до днес не разбра
колко песни изплаках по теб
и насън как отварям врата
да влезеш при мен.
Непоканена пак ще заспя;
ще заспи вътре в мен тишината,
а отвън ще нахлуе тъга
и ще счупи с юмруци стъклата.
Ти така и до днес не разбра
колко песни изплаках по теб
и насън как отварям врата,
за да влезеш и седнеш до мен.
Ти така и до днес не разбра
колко песни изплаках по теб
и насън как отварям врата
да влезеш при мен.
И насън как отварям врата
да влезеш при мен...