Аз те моля, затвори очи, ти недей да плачеш, знам че те боли, от мойта стая бяла с безброй врати защо избяга? Бяла стая в нея самота, защо отключи бързо последната врата, защо светът погледна с отворени очи, лицето ти оцвети - усмивката промени, душата ти заличи. И не искам вече да поглеждаш назад, в мойта стая с безброй врати, върви при другите намазани с грим, мечтая лудо за старите дни. Стоя на пръсти на края на света, градът умира бързо под моите крака, политам там където е нощта, лицето ти оцвети - усмивката промени, душата ти заличи - моля те спри. И не искам вече да поглеждаш назад, в мойта стая с безброй врати, върви при другите намазани с грим, мечтая лудо за старите дни. Аз те моля, затвори очи, мечтая лудо. И не искам вече да поглеждаш назад, в мойта стая с безброй врати, върви при другите намазани с грим, мечтая лудо за старите дни. И не искам вече да поглеждаш назад, в мойта стая с безброй врати, върви при другите намазани с грим, мечтая лудо ...