Угасва тихо златен залез И жаждата стопява той в мен Нима не чуваш времето мълчи Бяла сянка С косите ти нощта прегръщам Дали така в нас остава тя Притихнала дори реката спи Усещам вкус на грях В тъмнината Към мен вървиш без страх О, сън мой бял Няма грях в тишината Очи от звезден прах О, сън мой бял Ляга дъхава роса в тревата Но до теб вода е само тя Нима не чуваш времето мълчи Бяла сянка В косите ти нощта ме връщта И пак така в нас остава тя А ти сега на моето рамо спиш Усещам вкус на грях В тъмнината Към мен вървиш без страх О, сън мой бял Няма грях в тишината Очи от звезден прах О, сън мой бял Усещам вкус на грях В тъмнината Към мен вървиш без страх Сън мой бял Няма грях в тишината Очи от звезден прах О, сън мой бял