Цял живот с гроба се чакаме - Среща отвъд що е нощ и ден Взирам се в бездната, дето е - Взира се бездната в бездната вътре в мен Flesh wake on a deathbed Empty handed as I greet hell Deathwish - I wish well Deathwish - I wish well Проклинам се вовеки, че съм жив и че съм тук Облечен в кожа на убиец - тя тежи пропита с кръв Наследил вина и знание, дето ще те разплаче Съм обречен. Никога на наказание, обаче Deprived of the option of punishment I am to never be truly forgiven This ever-growing guilt, so unknown to me Colours me rotten so perfectly even Live as a memory of myself I know not who I am today - Too frail to seek a better way Too young, too proud to ask for help Проклинам теб вовеки, че съм жив и че съм тук Че кожата ти с грях пропита вечно чупи моя гръб Че грешно дорисува ти обвивката ми външна И сега, макар и цял, съм завинаги недовършен На прошка разстояние, но как да я даря На тебе, дето окова ме в дилема? Да ме погълне бездната, ама няма да ти простя Че вкуси ли веднъж от обичта, без жал ги погреба Stranded in this paradox I became solely characterised by an identity crisis Darkest thoughts had my brain clogged I'm built on top of the clean flesh of love, Now all worn out and lifeless Let me die - I forgive not Let me die - I forgive not You dared devour all that I loved - I forgive not Let me die, let me die - how could I? I forgive not My eyes may lie - it's all the same The mirror shows a silhouette Too proud to be a better man Too frightened to forgive himself