Понякога, когато оставам сама,
започва да ме мъчи мисълта,
че живея в клетка без никаква врата.
Не мога да се махна, ни да вдигна ръка,
защото господарят е измислил това -
да стоя натясно срещу порцийка храна.
Друг път превъртяла от ужасен сън,
ставам от леглото и поглеждам навън,
да видя там ли си е всичко,
в комплекта както си стои.
Въздуха, небето, дървета и река
станали са черни, но това е от нощта,
о всичко си е тука - не съм ограбена аз.
Смахнати сме всички, а другите ги няма,
останали са малко и копаят пак.
Искат да прокарат мост над нищетата,
но трудно ще прескочат този мръсен ад.
Смахнати сме всички, а другите ги няма,
останали са малко и копаят пак.
Искат да прокарат мост над нищетата,
но трудно ще прескочат този мръсен ад.
Смахнати сме всички, а другите ги няма,
останали са малко и копаят пак.
Искат да прокарат мост над нищетата,
но трудно ще прескочат този мръсен ад.
Защо трябва да стоим натясно някъде за порцийка храна?
Защо трябва да стоим натясно някъде за порцийка храна?
Защо трябва да стоим натясно някъде за порцийка храна?
Защо трябва да стоим натясно някъде за порцийка храна?
Защо трябва да стоим натясно някъде за порцийка храна?
Защо трябва да стоим натясно някъде за порцийка храна?
Защо трябва да стоим натясно някъде за порцийка храна?
Защо трябва да стоим натясно някъде за порцийка храна?