Късно вечер, тъкмо свършил работа.
Аз прибирам си се пеш, тогава нямах и кола.
А направил съм се леш, в устрема да трупам кеш,
със последните си сили ходя с вдигната глава.
И съм мърляв, със старите си кецки,
скъсаните дънки, някъв суичър пубертетски.
Ръцете омаслени, във сервиз тогава бачках,
ама все ми беше тая, вкъщи никоя не мачках.
А пред мене – леле, леле, леле...
Как да го кажа бе, онемях.
Една мацка се яви със километрови крака,
със бяла лятна рокля и червена шапчица.
Влачи някакви торби – пазарувала била,
очевидно и тежаха, мъчеше се милата.
Тогава се забързах и реших да кавалерствам,
казах: "Добър вечер!" и предложих да съдействам.
Тя малко се уплаши, кат' видя на к'во приличам.
Казах: "Може да съм мръсен, но пък мога да обичам."
Засмя се и смили се и подаде си торбите,
аз целият изтръпнах щом погледна ме в очите.
Слънцето изгря, щом отметна си косите,
а сърцето ми спря, щом погледнах и гърдите.
Изпратих я до тях, със прегръдка се сбогувах.
По пътя после в нея представях си че плувах.
Прибрах си се у нас, цяла нощ бълнувах.
Червената Шапчица гола я сънувах, а тя...
Бим-бам, буки-буки, бам-буки.
Бим-бам, буки-буки, бам-буки.
Бим-бам, буки-буки, дудуки.
Бим-бам, буки, със сочни джуки.
Бим-бам, буки-буки, бам-буки.
Бим-бам, буки-буки, бам-буки.
Бим-бам, буки-буки, дудуки.
И така до сутринта.
И се отплеснах, закъснях за работа.
Мислех само как ще вляза в най-красивата жена.
Вечерта си тръгнах рано, даже купих и цветя.
Изтупан си излязох да я дебна във нощта.
И я срещнах. От малък съм си късметлия.
Знаех че ще сграбча тая лебедова шия.
Щом видя ме тя: "А!" Жадно ме огледа.
А това ми даде смелост да стесня и мирогледа.
"Този път съм чист, ама мислите са мръсни."
казах. Тя се изчерви, ама пита к'во предлагам.
Викам: "Майка ти ако види, ще започне да се кръсти.
Слушай, тази вечер мисля във тебе аз да влагам."
И се получи