Господине добре дошли Пред нас пуснете вашите Очи на забравата Аз ще посея Родения стон И той ще огрее Целия свят Мога ли пред вас Да изрисувам Тринайсет воина С ожулени в кръв колена Ах как те носят в ръце Парче до парче Неродено изящно дете С ваща сянка Вие сте създаден да дирижирате Смъртен заразен оркестър И по най-тънката Струна играеш С тона Стона На нашия бяг 23 деца носят срам Носят срам В своите сърца А как един кукловод Във конци Във конци Вдъхва живот Безплод Мъртвешкият фон – нашите дни Със думи и бури аз боря тегоби Краищата мои - приятели добри Играят с смърта на топка пред блока А ти, приятелю Бледен съсипник Продран, разпокъсан отчаян кроиш Пред прашния клуп на своята воля А ние стоим на по чаша отрова Ние ли не знаем Ние ли не знаем Ние ли не знаем Та ние ли не знаем? През очите ни капят ужасни сълзи Пълни със укор и злоба и бяс Но ние стоим отстрани Недостигнати от ваща власт