И когато приключи тринощното бдение И умора прекърши лилейна снага Час безумен настава за черни падения Че потърсва забрава надвластна тъга Снела скъпия пояс на румена девственост Тя пристъпя несвоя, с безтрепетен взор Из чертога заспал и нелепо тържествена Слиза в мрачните зали на мрачен позор Тя жаднее - и в мрака Под сводове каменни Дето властно я чака препълнен потир Гръд обнажила, броди И в пориви пламенни Рой презрени нероди привиква на пир Като мухи зловонни Над блатните пясъци Из притулни притони стълпяват се те Кръвно вино подклажда Нестройните крясъци И греховната жажда неспирно расте Утолено догаря тринощно страдание Че прегръдки разтваря тя с огнена лъст През очите й греят тревожни сияния Но ликува над нея наситена Мъст В очите утренни лъчи горят Не ги смущава страх от тъмни срещи Че пред сдружената им сила мрат На гнет и мъка сенките зловещи Намериха те търсения брод Видяха бряг във пурпурна позлата О, светла вяра в новия живот Как сгряваш и повдигаш ти сърцата И там, на тоя бряг пустинен От вечните води и милван, и терзан На вярна стража спрян Един чертог старинен Един чертог зловещ Виши безгласен стан В градините, мечта несмела замечтани Трепти на страх и скръб отровната роса И в мъртвата вода На мъртвите фонтани Оглеждат своя сън безсънни дървеса До нови срещи До нови срещи До нови срещи До нови срещи