Всяка вечер, всяка нощ красива твойто име шепна аз, ела Звезден дъжд града край нас облива, люлки спущат звездни светила Ти навярно пак си буден в мрака, твойта мисъл пак далеч лети Там, под Ком, една любов те чака, в чудно тиха нощ поток шепти В Берковица при мен ела, сред шепота на тоз потаен лес Една замислена скала за твоя образ ми напомни днес За теб малини сочни брах и песента за наш'та обич пях Шумеше бук, ухаеше на бор, опиваше ни горския простор Всяко утро две сърни ме питат, пита ме за теб лесът зелен Във гнезда от жълъд и копита ручеи извират покрай мен С тънка стомна ромол съм наляла, шепот нежен, тих планински звън И нощта, за ласки закопняла, тихо спи вълшебен звезден сън В Берковица при мен ела, сред шепота на тоз потаен лес Една замислена скала за твоя образ ми напомни днес Шумеше бук, ухаеше на бор, опиваше ни горския простор