Отивам към бездната, онази най-черната
Тази която те хваща за гушата и носи ти сушата
Измамен е ужасът, примамва те, сприятелява се с теб
И те хваща за гушата, сега съм в капана на сушата
Само така реалността далеч е от мен и не чувствам вина
Сън в съня, не искам да спра и живота си да оценя
Няма светлина пред мен, в плен съм и на този ден
Просто да спре всичко се моля, не търся спасение
Всичко вътре ми крещи: "Само миг, няма да боли"
Просто да спре, вече не е трудно решение
Това да съм в бездната е присъда която сама си избрах
И не мога друг да виня, единствен умът ми е врагът
Но как да го победя? Сърцето не ми дава да си простя
Живота да избера, заслепена съм от непрогледна мъгла
Само така реалността далеч е от мен и не чувствам вина
Сън в съня, само смъртта ли е изходната ми врата?
Няма светлина пред мен, в плен съм и на този ден
Просто да спре всичко се моля, не търся спасение
Всичко вътре ми крещи: "Само миг, няма да боли"
Просто да спре, вече не е трудно решение
Отвън привидно безмълвен си, отвътре викаш и бягаш от себе си
Давиш се в самоомраза и чувстваш, че вече си в крайната фаза
Но идва ден благословен си с прозрението и си прероден
Вече само любов има в мен
Виждам светлина напред, стопиха се оковите от лед
Щом си човек, ключът е в теб, заслужаваш спасение
Ух, а-ах, а-ай
Вярвай на душата си, смирен ли си, нищо не боли
Щом си човек, ключът е в теб
Пътят е само напред