Изкарваш в мен тиранина,
отваряш нови рани - да,
за толко'з време в снимки виждам старина,
толко'з много мисли стана раннина,
главата пак тежи кат планина,
толко'з хапчета станах развалина.
Знам, от скоро се познаваме
и любов, не ни е нужно време да се опознаваме,
по-близо си дори когато си далеч от мен
от тези, които са един до друг всеки ден.
Как да спра... да мисля,
че да страдам вече май ми писва,
толкова думи написах в листа,
да ти кажа - ти си ебахти ЕГОИСТА.
Губя си ума... даже дар словото
и искам те до мен, ти не си от многото
всичките мизерии, които ти ми причини,
лъжеш-мажеш всичко, това са причини.
Да те напуснаа... да те напусна, ей... да те напуснаа...
Бил съм крив, бил съм прав, бил съм на мотописта,
карам с 300, напук карам брат без писта,
с тоя махмурлук ще се очистя,
без теб в мен боли ме като киста.
Питат ме какво ми е?
К'во ли не измислям? К'во ли не измислям?
Всичко с нас добре ли е?
Не знам, но ти така поиска... ти така поиска
Да ме напуснеш, да ме напуснеш, да ме напуснеееш
Вече знам как да те наричам,
мисля те, но пак отричам
На себе си вече отдавна не приличам,
вината сутрин по defaut обличам
Питам се защо трябва пак да те обичам,
не мога толкова време след теб да тичам,
Боли ме, боли ме
Боли ме, боли ме
Боли ме, боли ме
Боли ме, боли ме... Освободи ме.