Когато денем крача из големия град стъпвам бодро и си знам, че търся теб сигурно си някъде из този щурав ад знам, ще те измъкна някой ден Не знам дали съм луд или нормален е светът но искам тази нощ луната да ти подаря Знам, че не е лесно да повярваш ей така една китара ще ни излекува от студа Една китара знае само за моята душа Една китара имам само - това е моята съдба Кога ли ще пораснем? Вечно ли ще сме деца? Все си мисля че съм принц, а ти пък Пепеляшка си сега Питам се защо когато твоя е нощта, една китара все прегръщам във съня Една китара знае само за моята душа Една китара имам само - това е моята съдба Все така се случва - цял живот се уча Вятъра да стигна и да догоня своя път Силно прегърни ме и да полетиме С вятърните мелници да се въртиме до безкрай