Нема любов, да, спрех да вервам отдавна, в най-красивата ше се влюбя
После ше я забравя, имам чувството, че се давя (давя)
Да, но кажи ми как да спра
Шом съм тръгнал ше вървя - the point of no return
Не изпитвам омраза, връщане няма, бързам към Ада
Толко много фалшива любов получаам, че вече истинската подминавам
Надолу падам и се давя
Преди го исках, са не искам слава
Постоянно се давя и не мога да изплавам, кой съм, май че често забравям
Уж тръгнал към върха по път на безкрая, те казват тръгнал си към Ада
В дълбката бездна изпадам и за миг душата изгаря (за миг)
Понякога виждам звяра в огледалото как зад мен се подава
Понякога не съм себе си, шот подтискам емоции и белези
Уж иам хора до себе си, а накрая сам се питам "добре ли си"
Май не съм, тва реалност ли е или май е сън
Уж дръпнах толко много, а се едно още на дъното съм
Щи стане лошо, бате, ако разбереш за кеша кви неща праил съм
И близки приятели щавил съм, да се тровят, бате, помагал съм (тъжен факт)
И независимо колко много помяра зад гърба ми оставил съм
Помяра във мен все още е жив и нощем не ми дава сън
И ше си излея душата на трака, шот нали за тва го праим
Ма често не ми е до музика, нема я музата и викам си край
Нещата приключват, честно не знам кво ми се случва
Сърцето ме стяга, а в гърлото усещам шибана бучка
Нема любов, да, спрех да вервам отдавна, в най-красивата ше се влюбя
После ше я забравя, имам чувството, че се давя
Да, но кажи ми как да спра
Шом съм тръгнал ше вървя - the point of no return
Не изпитвам омраза, връщане няма, бързам към Ада
Толко много фалшива любов получаам, че вече истинската подминавам
Надолу падам и се давя
Преди го исках, са не искам слава