Улицата, на която съм израсъл и живял се спуска стръмно от затвора и свършва в мръсния канал. Има седем-осем кръчми, дето всичките пари смело влагаше баща ми, за да порка до зори. Вечер дълго не заспивах, а свит във мрака слушах как съседът биеше жена си, оперирана от рак. Не мечтаех да съм лекар, инженер и премиер, но поне да спя на меко. Исках хляб, а не хайвер. Първото момиче трудно се нави да тръгне с мен, аз седях до нея гузно, безпаричен и смутен. Като улицата, дето съм израснал и живял ще тръгна бавно от пандиза и свърша в мръсния канал.