От небето се сипе дъжда и в обувките ми извира. Цял прогизна от влага града, а душата ми плаче за бира. Две мадами със къси поли грациозно прескачат локви и за к'во? То така ги вали, че и двете да не са морки. Пред кафето - самотно ченге омърлушено гледа капчука, който иска сега да краде - на ченгето въобще не му пука. И разбрах в неприятния дъжд на това забатачено място бира иска нормалния мъж. Първо бира, а другото - ясно. Първо бира, а другото - ясно.