Къде ли е центъра на света Процент от вечността И не е надценка, безценна е мисълта За стартовата точка и акцента на града Където от житейския път много прецеденти са Спомени по-ясни, отколкото в момента е реалността За село сгушено в преспи от снегa Сега нямам време и трябва да действам на мига Но винаги зад гърба на семейството стоя А то ме връща там при Великия Преслав В далечината виждах хълмовете на Осмар И сякаш от сърцето откъснаха ми част Когато разделих се с моето късче земя Дома е там където е сърцето ти братко Но част от моето още е на шуменското плато Където сутрешното слънце грее златно Откъдето нашия народ поставил е начало Това е за моите сродници кръстосващи земята Разума надделява над емоциите и ината И в другия край на света едни запазиха Родното повече от някои, които у дома останаха мойче Света напредва заради хора пълни с кусури Които вечно гонят мечтите си абсурдни Родени в село Клисура и успели верно в Мисури С цели, определено по-големи от тези суми Тези много, но за всеки има един верен случай И когато нямаш кво да кажеш по-добре слушай Дори това да е мелодията на пеещ ручей И това важи и за Жоро и за Джурдже Крака сраснали се със земята родна А с очите си целия свят да видя мога В жарко лято или пък в люта зима На своето място и мършавото куче е тигър Дори един ден насила на Марс изпратени Аз вечно ще виждам скалите мадарски Не до света София, в сърцето вечни пламъци Но течението ни оформя, като речни камъни И прелитат мисли, като грозни черни гарвани Непоклатимо кацат на рамената ми Все пак се плезя в лицето на неприятности Препречващи пътя към изпълнение на плана ми Не признавам гранците, делящи ме с братята ми За изгода на дяволи, ставащи все по-влиятелни Разводняват кръвта, заличават паметта ни Нека опитат със спомена за любовта на бабите ми Мъдростта в думите на дядо ми Безсмъртният дух на горските пътеки кални И не ме боли как ни управляват глупаци алчни А как вместо да сме заедно, сякаш така се мразим!