Мила моя, ти си чаша, пълна с неподвижна течност. Искаш ли така да я разклатя? Казвам ти, така ще я разклатя, че да се усетиш вечна! Мила моя, цяла вечер погледа ми с твоя се преследва. Искаш ли така да го настигна? Казвам ти така ще го настигна, че да се събудиш вечна! Този бар ... сред толкоз хора ... Роклята ти в тъмното пулсира. Някой сякаш е полял със водка кожата и бялата ти шия. Мила моя, пак ти казвам, искаш ли така да я попия? Господи, така ще я попия, че да ахнеш в сладък спазъм! Как ли оттук да те примамя, как ли да те скрия? Цялата да си моя само, пак не ми стига.