На кого е нужна китара без струни - Закъсняла нежност, пленени думи? На кого е нужна нощта без звездите - Въглен вместо огън, плачът на жените? Ветрове гонят ме през нощните клади, А косачи раздират без пощада душата ми млада. Тази нощ е бедна китара без струни, Сбогом за последно, даже без думи. Скитница за обич, уморена птица, Не ми трябва огън, а малка свещица. Ветрове гонят ме през нощните клади, А косачи раздират без пощада душата ми млада. А когато тръгна сама все нататък, Ще потърся в лицата познатия блясък. Ветрове гонят ме през нощните клади, А косачи раздират без пощада душата ми млада. Ветрове гонят ме през нощните клади, А косачи раздират без пощада душата ми млада.