Боже мой, какво направих аз. Ах защо постъпих в този джаз. Вижте ги до мене, те всички са ергени. Всеки ме задиря в този час Пианистът влюбен е във мен. Той това ми шепне всеки ден. Топъл и лиричен, много симпатичен, Той за мене просто е роден. Всеки миг и този саксофон Ме задиря с нежния си тон. Ужким аз нехая, а цяла съм в омая, Ала за любов не е сезон. Може би вината е у мен самата, Че съм си красива, Палава и жива. И навярно доста талантлива. Вечер връщам ли се в къщи пак, Чувам стъпки в падналия мрак. В часовете късни сърцето ще се пръсне. Барабанът ме преследва пак. Сутрин още с първите лъчи Контрабасът почва да звучи. А аз съм вече будна, от музиката чудна. Ах любов, любов не ме мъчи. Може би вината е у мен самата, Че съм си красива, Палава и жива. И навярно доста талантлива. Боже мой, какво направих аз. Ах защо постъпих в този джаз. Палава и жива, разбих аз колектива И виновната съм аз.