За какво ли седя и часовника тъжно си гледам? Не дойде ти във пет, не дойде нито в шест, нито в седем А пред мене кафето ми бавно изстива Аз изпивам последната глътка горчива И на дъното виждам на чашата бяла Една стара любов, една нова раздяла Едно празно място покрай мен, за което Отговарям по навик: "Заето" Едно празно място покрай мен, за което Отговарям по навик: "Заето" За какво ли седя, тука още защо съм? Не дойде ти във шест, нито в седем, ни в осем Ще изпия до дъно горчивата чаша Пред развръзката тъжна на връзката наша Във която и друг е намесен, изглежда С една празна любов, с една празна надежда С едно празно място нейде тук, във сърцето Все още от тебе заето С едно празно място нейде тук, във сърцето Все още от тебе заето