Идвайте си докато все още Светят две прозорчета във мракът И до късно есенните нощи Двама стари хора трепетно ви чакат Целунете майка си, че може Тази среща една да остане Няма кой сега софра да сложи С топла питка – сладко да покани Ще заглъхне къщата на двора Ще потъне в бурени и лайка Тук ще дойдат нови чужди хора Ще я няма бедната ви майка Ще мълчат под корени липите Небесата ще се спускат сиви Майките ви чакат пред вратите Идвайте си докато са живи Идвайте си – докато са живи Идвайте си – докато ви чакат