Едва сега разбирам Как бавно остарявам И всяка нова зима С тъга си подарявам Домът ми става тесен Светът не е за двама И търся зад вратата Все някаква измама Забравям телефони И все по-рядко търся Но в някоя кабина Навярно ще осъмна За пет стотинки кой ли Ще поговори с мене? За вчерашни тревоги И за дъждовно време Опитвам се да бъда И весел, и разумен А нещо все не стига И се оглеждам гузен Обиждаха ме много Но длъжен не оставах И затова от скоро Разбрах, че остарявам Забравям телефони И все по-рядко търся Но в някоя кабина Навярно ще осъмна За пет стотинки кой ли Ще поговори с мене? За вчерашни тревоги И за дъждовно време