Избяга розовият кон, търкулна се сълза по хълма Небето жадно я изпи, въздъхна и назад се върна Тревогата ми зазвъня, когато се прибирах вкъщи И знаех, че след тежък ден не можеш да не ме прегърнеш Цигарата ми примижа като светулка в тъмнината И чувах тропот на коне все по-дълбоко под земята Узря поредната звезда и падна някъде сънлива Дочувах шепот на жена, която вече си отива ♪ Надвих и този път страха, но мускулите ме боляха Потърсих розовия кон, картината ми на стената От непокорния табун не бе останал даже помен Избягал беше моят кон, прозорецът ми бе отворен