Мизерният лагер Крайградското сметище Четирима пияници Блъскат белот Един каруцар Един луд професор Бивш Дон Жуан И квартален идиот Играта е тиха Край тихият огън От ръка на ръка Се предава шише А те са небрежни И доста брадясали Но заедно май Си се чустват добре Седя и ги гледам И пуша в колата си По стъклото пред мен Кротко хленчи дъжда А те са щастливи И горди нещастници Презрели тълпата Отрекли света Така ми се иска Да тръгна с четиримата Да пия без чаша Да цакам белот Но те са си просто Свободни пияници Аз водя прекрасен Ужасен живот