Вън вали и някак празно е в моята душа!
Цигара паля, този дим, така непоносим
Пари твоето лице!
Остави! Остави ме, тая мъка само моя е!
Помогни ми да забравя! Не поглеждай ме!
И без тебе аз ще дишам
Но не знам за какво съм жив?!
Остави! Остави ме, тая мъка само моя е!
Помогни ми да забравя! Не поглеждай ме!
И без тебе аз ще дишам
Но не знам за какво съм жив?!
Късно е и как е тъмно вън, както в моя дом
Свещта догаря, но къде пак ще ме отведе
Този сън жесток при теб!
Остави! Остави ме, тая мъка само моя е!
Помогни ми да забравя! Не поглеждай ме!
И без тебе аз ще дишам
Но не знам за какво съм жив?!
Остави! Остави ме, тая мъка само моя е!
Помогни ми да забравя! Не поглеждай ме!
И без тебе аз ще дишам
Но не знам за какво съм жив?!
Остави! Остави ме, тая мъка само моя е!
Помогни ми да забравя! Не поглеждай ме!
И без тебе аз ще дишам
Но не знам за какво съм жив?!
Остави! Остави ме, тая мъка само моя е!
Помогни ми да забравя! Не поглеждай ме!
И без тебе аз ще дишам
Но не знам за какво съм жив?!