Понякога се вглеждам във небето
И се чудя кво ли ше е да съм там
Безгрижен и свободен от това което
Кара ме да се чувствам преебан
Понякога се вглеждам във небето
И се чудя кво ли ше е да съм там
Безгрижен и свободен от това което
Кара ме да се чувствам преебан
Пистолета до главата
Пак опрян е в нощта да
И изострям сетивата
За гласовете в главата
Казват ми да дръпна спусъка
И да избягам вечно от тази пустота
Да премина във пределите на светлина
Но имам чувството че тва не е моята съдба
Пия за да забравя кво е да съм обичан
Щот не го заслужих и в тва се вричам
Тичам за да бягам от проблемите
Които си намирам дълбоко във вените
Пия за да мога да забравя
И да не мисля какво се разговаря
По моя адрес от хората заминали
Изстинали са мечтите дет са имали
Да ме видят аз да съм успял
Щото оставам си шибан провал
И не мога да поема отговорност за това
Лъжа се единствено че тва ми е съдба
И се чудя как да скрия аз очите си от тях
Толкоз хора разочаровах че вече е грях
Понякога се вглеждам във небето
И се чудя кво ли ше е да съм там
Безгрижен и свободен от това което
Кара ме да се чувствам преебан
Понякога се вглеждам във небето
И се чудя кво ли ше е да съм там
Безгрижен и свободен от това което
Кара ме да се чувствам преебан