Спокойно Старостта разтвори своя шал Денят се скри в часовника и спря Стените в тази стая, в която бих живял Се приближават бавно в индиански бавен ритуал Изпразнени от мидите черупки Изяждат пяната сега Под стъпките ни в пясъка остават дупки В които се разлива последната вълна Завиждате на тази злоба, която идва от вас Завиждате на мойта сила, която имам над вас Знаете имената си в големия сив карнавал Но не знаете как да плачете, а плачът ви ечист кристал Изпразнени от мидите черупки Изяждат пяната сега Под стъпките ни в пясъка остават дупки Които се разлива последната вълна