Погледи се вливат през мен, тъй тихо пристъпвам. С девет пера ме дари - за девет години без мен, И в сън, и в спомен, и в ден очи зовът покой В наще спомени никога не сме сами. И най-милото руши се пред мен, то чезне пред мен. Ще бъдем сенки на всички деца. Не е достатъчно да си със някого завинаги, трябва освен това да те е страх.