В тихата стая лежат моите дни, моите дни - на тревога и страх пропилени. Аз съм скована от болка и никна в яд. Аз съществувам и чезна из тия стени. През прозореца гледам - увиснали думите, в ден, пропилян пак от мен, падат изгубени, и ние с теб падаме изгубени. Нашите дни - на тревога и страх са обречени, а аз пазя само спомени. Затаени от яд гласят Ти не си това, което си избрал да бъдеш. Бягаме в младост, пожълтели от страх. Бягаме в младост - това е избор. Няма как да махнем вече избраното, не може върна онези дни. Тук трудно се спи от грешки, винаги ще се е случило. Всяка болка пази в себе си спомен, всеки оставя у мен само уплаха.